конструкторка

Речник на българския език

констру̀кторка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. констру̀кторки, ж. Жена конструктор.

Грешни изписвания (7)

  • конструкторкъ
  • конструктурка
  • конструктуркъ
  • кунструкторка
  • кунструкторкъ
  • кунструктурка
  • кунструктуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-с-т-рук-тор-ка
членувано кон-с-т-рук-тор-ка-та
мн.ч. кон-с-т-рук-тор-ки
членувано кон-с-т-рук-тор-ки-те
звателна форма