конструктор

Речник на българския език

констру̀ктор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. констру̀ктори, м.
1. Специалист, който строи, създава (машина, механизъм) или проектира.
2. Вид детска игра за съставяне на фигури от елементи.

Грешни изписвания (3)

  • конструктур
  • кунструктор
  • кунструктур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-с-т-рук-тор
непълен член кон-с-т-рук-то-ра
пълен член кон-с-т-рук-то-рът
мн.ч. кон-с-т-рук-то-ри
членувано кон-с-т-рук-то-ри-те
бройна форма кон-с-т-рук-то-ра
звателна форма