конституиране

Речник на българския език

конституиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-с-ти-ту-и-ра-не
членувано кон-с-ти-ту-и-ра-не-то
мн.ч. кон-с-ти-ту-и-ра-ния
членувано кон-с-ти-ту-и-ра-ни-я-та