констатиране

Речник на българския език

констатѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • констатирани
  • констатиръне
  • констатиръни
  • констътиране
  • констътирани
  • констътиръне
  • констътиръни
  • кунстатиране
  • кунстатирани
  • кунстатиръне
  • кунстатиръни
  • кунстътиране
  • кунстътирани
  • кунстътиръне
  • кунстътиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-с-та-ти-ра-не
членувано кон-с-та-ти-ра-не-то
мн.ч. кон-с-та-ти-ра-ния
членувано кон-с-та-ти-ра-ни-я-та