конста̀нтен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
конста̀нтна, конста̀нтно, мн. конста̀нтни, прил. Който е неизменяем, постоянен. Константна стойност. Константен брой.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- константин
- кунстантен
- кунстантин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | кон-с-тан-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | кон-с-тан-т-ния | ||
| пълен член | кон-с-тан-т-ни-ят | ||
| ж. р. | кон-с-тан-т-на | ||
| членувано | кон-с-тан-т-на-та | ||
| ср. р. | кон-с-тан-т-но | ||
| членувано | кон-с-тан-т-но-то | ||
| мн. ч. | кон-с-тан-т-ни | ||
| членувано | кон-с-тан-т-ни-те | ||