константа

Речник на българския език

конста̀нта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. конста̀нти, ж. Спец. В математиката — величина с постоянна стойност.

Грешни изписвания (3)

  • константъ
  • кунстанта
  • кунстантъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-с-тан-та
членувано кон-с-тан-та-та
мн.ч. кон-с-тан-ти
членувано кон-с-тан-ти-те
звателна форма