конспираторка

Речник на българския език

конспира̀торка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. конспира̀торки, ж. Жена конспиратор.

Грешни изписвания (15)

  • консператорка
  • консператоркъ
  • конспературка
  • конспературкъ
  • конспираторкъ
  • конспиратурка
  • конспиратуркъ
  • кунсператорка
  • кунсператоркъ
  • кунспературка
  • кунспературкъ
  • кунспираторка
  • кунспираторкъ
  • кунспиратурка
  • кунспиратуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-с-пи-ра-тор-ка
членувано кон-с-пи-ра-тор-ка-та
мн.ч. кон-с-пи-ра-тор-ки
членувано кон-с-пи-ра-тор-ки-те
звателна форма