конспектиране

Речник на българския език

конспектѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • конспектирани
  • конспектиръне
  • конспектиръни
  • конспиктиране
  • конспиктирани
  • конспиктиръне
  • конспиктиръни
  • кунспектиране
  • кунспектирани
  • кунспектиръне
  • кунспектиръни
  • кунспиктиране
  • кунспиктирани
  • кунспиктиръне
  • кунспиктиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-с-пек-ти-ра-не
членувано кон-с-пек-ти-ра-не-то
мн.ч. кон-с-пек-ти-ра-ния
членувано кон-с-пек-ти-ра-ни-я-та