конспектен

Речник на българския език

конспѐктен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • конспектин
  • кунспектен
  • кунспектин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кон-с-пек-тен
непълен член кон-с-пек-т-ния
пълен член кон-с-пек-т-ни-ят
ж. р. кон-с-пек-т-на
членувано кон-с-пек-т-на-та
ср. р. кон-с-пек-т-но
членувано кон-с-пек-т-но-то
мн. ч. кон-с-пек-т-ни
членувано кон-с-пек-т-ни-те