консорт

Речник на българския език

консорт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-сорт
непълен член кон-сор-та
пълен член кон-сор-тът
мн.ч. кон-сор-ти
членувано кон-сор-ти-те
бройна форма кон-сор-та
звателна форма