консолидиране

Речник на българския език

консолидѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • консоледиране
  • консоледиръне
  • консолидиръне
  • консуледиране
  • консуледиръне
  • консулидиране
  • консулидиръне
  • кунсоледиране
  • кунсоледиръне
  • кунсолидиране
  • кунсолидиръне
  • кунсуледиране
  • кунсуледиръне
  • кунсулидиране
  • кунсулидиръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-со-ли-ди-ра-не
членувано кон-со-ли-ди-ра-не-то
мн.ч. кон-со-ли-ди-ра-ния
членувано кон-со-ли-ди-ра-ни-я-та