консерватор

Речник на българския език

консерва̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. консерва̀тори, м.
1. Пренебр. Човек с консервативни убеждения, който трудно приема новото. Баща ѝ е голям консерватор.
2. Член на консервативна партия.

Грешни изписвания (7)

  • консерватур
  • консирватор
  • консирватур
  • кунсерватор
  • кунсерватур
  • кунсирватор
  • кунсирватур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-сер-ва-тор
непълен член кон-сер-ва-то-ра
пълен член кон-сер-ва-то-рът
мн.ч. кон-сер-ва-то-ри
членувано кон-сер-ва-то-ри-те
бройна форма кон-сер-ва-то-ри
звателна форма кон-сер-ва-то-ре