консѐнсус
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Единомислие, пълно съгласие по даден въпрос. В парламента се постигна консенсус по въпроса за позицията на страната.
Грешни изписвания (3)
- консенсос
- кунсенсос
- кунсенсус
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кон-сен-сус | |
|---|---|---|
| непълен член | кон-сен-су-са | |
| пълен член | кон-сен-су-сът | |
| мн.ч. | кон-сен-су-си | |
| членувано | кон-сен-су-си-те | |
| бройна форма | кон-сен-су-са | |
| звателна форма | — | |