конничка

Речник на българския език

ко̀нничка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • конечка
  • конечкъ
  • коничка
  • коничкъ
  • коннечка
  • коннечкъ
  • конничкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-нич-ка
членувано кон-нич-ка-та
мн.ч. кон-нич-ки
членувано кон-нич-ки-те
звателна форма