ко̀нница
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. ко̀нници, ж.
1. Род войска, съставена от войници на коне. Конницата е била силна с бързината на придвижването си.
2. Отред от войници на коне. Изпратиха на помощ една конница. Конницата на царя.
1. Род войска, съставена от войници на коне. Конницата е била силна с бързината на придвижването си.
2. Отред от войници на коне. Изпратиха на помощ една конница. Конницата на царя.
Грешни изписвания (7)
- конеца
- конецъ
- коница
- коницъ
- коннеца
- коннецъ
- конницъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кон-ни-ца | |
|---|---|---|
| членувано | кон-ни-ца-та | |
| мн.ч. | кон-ни-ци | |
| членувано | кон-ни-ци-те | |
| звателна форма | — | |