конкуриране

Речник на българския език

конкурѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • конкориране
  • конкорирани
  • конкориръне
  • конкориръни
  • конкурирани
  • конкуриръне
  • конкуриръни
  • кункориране
  • кункорирани
  • кункориръне
  • кункориръни
  • кункуриране
  • кункурирани
  • кункуриръне
  • кункуриръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-ку-ри-ра-не
членувано кон-ку-ри-ра-не-то
мн.ч. кон-ку-ри-ра-ния
членувано кон-ку-ри-ра-ни-я-та