конкума

Речник на българския език

1. конкума — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-ку-ма
членувано кон-ку-ма-та
мн.ч. кон-ку-ми
членувано кон-ку-ми-те
звателна форма —

2. конкума — ед. ч. непълен член

конкума е производна форма на конкум (ед. ч. непълен член).

3. конкума — бройна форма

конкума е производна форма на конкум (бройна форма).

Връзки