конкубинат

Речник на българския език

конкубинат съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-ку-би-нат
непълен член кон-ку-би-на-та
пълен член кон-ку-би-на-тът
мн.ч. кон-ку-би-на-ти
членувано кон-ку-би-на-ти-те
бройна форма кон-ку-би-на-та
звателна форма