конкретика

Речник на българския език

конкретика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-к-ре-ти-ка
членувано кон-к-ре-ти-ка-та
мн.ч. кон-к-ре-ти-ки
членувано кон-к-ре-ти-ки-те
звателна форма