конкордат

Речник на българския език

конкордат съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-кор-дат
непълен член кон-кор-да-та
пълен член кон-кор-да-тът
мн.ч. кон-кор-да-ти
членувано кон-кор-да-ти-те
бройна форма кон-кор-да-та
звателна форма