конкорд

Речник на българския език

конкорд съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • конкорт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-корд
непълен член кон-кор-да
пълен член кон-кор-дът
мн.ч. кон-кор-ди
членувано кон-кор-ди-те
бройна форма кон-кор-да
звателна форма