конклав

Речник на българския език

конкла̀в съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. конкла̀ви, (два) конкла̀ва, м. Съборът, който избира римския папа. Свиквам конклава.

Грешни изписвания (3)

  • кунклав
  • конклаф
  • кунклаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-к-лав
непълен член кон-к-ла-ва
пълен член кон-к-ла-вът
мн.ч. кон-к-ла-ви
членувано кон-к-ла-ви-те
бройна форма кон-к-ла-ва
звателна форма