коничен

Речник на българския език

конѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • коничин
  • куничен
  • куничин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-ни-чен
непълен член ко-нич-ния
пълен член ко-нич-ни-ят
ж. р. ко-нич-на
членувано ко-нич-на-та
ср. р. ко-нич-но
членувано ко-нич-но-то
мн. ч. ко-нич-ни
членувано ко-нич-ни-те