конеферма

Речник на българския език

конеферма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-не-фер-ма
членувано ко-не-фер-ма-та
мн.ч. ко-не-фер-ми
членувано ко-не-фер-ми-те
звателна форма