коневъден

Речник на българския език

коневъ̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • коневъдин
  • конивъден
  • конивъдин
  • куневъден
  • куневъдин
  • кунивъден
  • кунивъдин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-не-въ-ден
непълен член ко-не-въд-ния
пълен член ко-не-въд-ни-ят
ж. р. ко-не-въд-на
членувано ко-не-въд-на-та
ср. р. ко-не-въд-но
членувано ко-не-въд-но-то
мн. ч. ко-не-въд-ни
членувано ко-не-въд-ни-те