коневъд

Речник на българския език

коневъ̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (4)

  • коневът
  • конивът
  • куневът
  • кунивът

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-не-въд
непълен член ко-не-въ-да
пълен член ко-не-въ-дът
мн.ч. ко-не-въ-ди
членувано ко-не-въ-ди-те
бройна форма ко-не-въ-да
звателна форма