кондотиер

Речник на българския език

кондотиер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-до-ти-ер
непълен член кон-до-ти-е-ра
пълен член кон-до-ти-е-рът
мн.ч. кон-до-ти-е-ри
членувано кон-до-ти-е-ри-те
бройна форма кон-до-ти-е-ра
звателна форма