кондор

Речник на българския език

кондо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кондо̀ри, (два) кондо̀ра, м. Голяма хищна птица от рода на орлите, която се среща в Южна Америка.

Грешни изписвания (1)

  • кундор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-дор
непълен член кон-до-ра
пълен член кон-до-рът
мн.ч. кон-до-ри
членувано кон-до-ри-те
бройна форма кон-до-ра
звателна форма