кондика

Речник на българския език

кондика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-ди-ка
членувано кон-ди-ка-та
мн.ч. кон-ди-ки
членувано кон-ди-ки-те
звателна форма