конгломератен

Речник на българския език

конгломера̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • конгломератин
  • конгломиратен
  • конгломиратин
  • конглумератен
  • конглумератин
  • конглумиратен
  • конглумиратин
  • кунгломератен
  • кунгломератин
  • кунгломиратен
  • кунгломиратин
  • кунглумератен
  • кунглумератин
  • кунглумиратен
  • кунглумиратин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кон-г-ло-ме-ра-тен
непълен член кон-г-ло-ме-рат-ния
пълен член кон-г-ло-ме-рат-ни-ят
ж. р. кон-г-ло-ме-рат-на
членувано кон-г-ло-ме-рат-на-та
ср. р. кон-г-ло-ме-рат-но
членувано кон-г-ло-ме-рат-но-то
мн. ч. кон-г-ло-ме-рат-ни
членувано кон-г-ло-ме-рат-ни-те