конгломерат

Речник на българския език

конгломера̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м.,само ед.
1. Спец. В геологията — камък или скала от разнородни минерали, свързани механично.
2. Прен. Съвкупност от механично свързани разнородни предмети, същности. Конгломерат от стилове.

Грешни изписвания (7)

  • конгломират
  • конглумерат
  • конглумират
  • кунгломерат
  • кунгломират
  • кунглумерат
  • кунглумират

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-г-ло-ме-рат
непълен член кон-г-ло-ме-ра-та
пълен член кон-г-ло-ме-ра-тът
мн.ч. кон-г-ло-ме-ра-ти
членувано кон-г-ло-ме-ра-ти-те
бройна форма кон-г-ло-ме-ра-та
звателна форма