конвейер

Речник на българския език

конвѐйер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. конвѐйери, (два) конвѐйера, м.
1. Съоръжение с непрекъснато движеща се лента, чрез която се пренасят товари или се придвижват изделия по време на своето производство. Колите се сглобяват на конвейер. В консервната промишленост се работи на конвейера.
2. Прен. Дейност, при която процесите са свързани и непрекъснати.
3. Прен. Пренебр. Правене на еднообразни произведения, обикн. на литературата и изкуството, без оригиналност и естетически качества. Пише книги на конвейер.
прил. конвѐйерен, конвѐйерна, конвѐйерно, мн. конвѐйерни. Конвейерно производство.

Грешни изписвания (3)

  • конвейир
  • кунвейер
  • кунвейир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-ве-йер
непълен член кон-ве-йе-ра
пълен член кон-ве-йе-рът
мн.ч. кон-ве-йе-ри
членувано кон-ве-йе-ри-те
бройна форма кон-ве-йе-ра
звателна форма