кон

Речник на българския език

1. кон съществително име, мъжки род (тип 35a) редактиране

Значение

ко̀нят, ко̀ня, мн. конѐ, (два) ко̀ня, м.
1. Домашно нечифтокопитно едро животно, използвано за работа и транспорт, в някои страни за месо и мляко.
2. Разг. Конска сила. Колко коня е моторът на тази кола?
3. Шахматна фигура.
4. Спец. В спорта — гимнастически уред с продълговата форма и четири крака.
прил. ко̀нски, ко̀нска, ко̀нско, мн. ко̀нски.
Вися като кон на празни ясли.Разг. Чакам дълго, но напразно.
Спя като кон.Разг. Почти спя прав, когато съм много изморен.
Като кон с капаци.Разг. Не виждам нищо настрани, гледам само пред себе си.
Разигравам си коня.Разг. Правя каквото си искам, не се съобразявам с нищо.
Трай, коньо, за зелена трева!Разг. За изразяване на неверие, че нещо ще се промени.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон
непълен член ко-ня
пълен член ко-нят
мн.ч. ко-не
членувано ко-не-те
бройна форма ко-ня
звателна форма ко-ню

2. Кон географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение