коне

Речник на българския език

1. коне некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

Библейско тълкуване: Конете в Палестина, в старите времена са се употребявали по-малко за работа отколкото волове и осли. На коне тогава яздили само князете и военачалниците, и коне също впрягали на колесниците — Из. 14:9,23; Ест. 6:8; Екл. 10:7. Най-хубаво описание на бойния кон намираме в една от най-старите книги — Йов 39:19-25. В Египет имало много коне — Бит. 47:17, 50:9; П. П. 1:9; но отначало беше забранено на евреите да ходят там за коне — Вт. 17:16, или да трупат много от тях — И. Н. 11:6; 2Цар. 8:4. Целта на това запрещение беше да ги предпази да не се възгордеят и да станат ратолюбиви — Ис. 31:1-3. Соломон, обаче, събра голямо число конници и колесници — 2Лет. 1:14-17, 9:25. Коне понякога посвещаваха на идолите — 4Цар. 23:11. Конската сила често изобразяваше небесна и земна сила, подчинена на Бога — 4Цар. 2:11, 6:15-17; Зах. 1:8, 6:2-6; Отк. 6:2-8.

2. коне — мн. ч.

коне е производна форма на кон (мн. ч.).