комутатор

Речник на българския език

комута̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • комотатор
  • комотатур
  • комутатур
  • кумотатор
  • кумотатур
  • кумутатор
  • кумутатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-му-та-тор
непълен член ко-му-та-то-ра
пълен член ко-му-та-то-рът
мн.ч. ко-му-та-то-ри
членувано ко-му-та-то-ри-те
бройна форма ко-му-та-то-ра
звателна форма