комутатѝвен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
Грешни изписвания (15)
- комотативен
- комотативин
- комотътивен
- комотътивин
- комутативин
- комутътивен
- комутътивин
- кумотативен
- кумотативин
- кумотътивен
- кумотътивин
- кумутативен
- кумутативин
- кумутътивен
- кумутътивин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ко-му-та-ти-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ко-му-та-тив-ния | ||
| пълен член | ко-му-та-тив-ни-ят | ||
| ж. р. | ко-му-та-тив-на | ||
| членувано | ко-му-та-тив-на-та | ||
| ср. р. | ко-му-та-тив-но | ||
| членувано | ко-му-та-тив-но-то | ||
| мн. ч. | ко-му-та-тив-ни | ||
| членувано | ко-му-та-тив-ни-те | ||