комунизиране

Речник на българския език

комунизиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-му-ни-зи-ра-не
членувано ко-му-ни-зи-ра-не-то
мн.ч. ко-му-ни-зи-ра-ния
членувано ко-му-ни-зи-ра-ни-я-та