комуна

Речник на българския език

кому̀на — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кому̀ни, ж. Колектив от лица, обединени от съвместен живот, обща собственост на благата и общ труд.
• Парижка комуна. — Революционното правителство в Париж през 1871 г.

Грешни изписвания (3)

  • комунъ
  • кумуна
  • кумунъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-му-на
членувано ко-му-на-та
мн.ч. ко-му-ни
членувано ко-му-ни-те
звателна форма —

Връзки