компрометиране

Речник на българския език

компрометѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • компрометиръне
  • компромитиране
  • компромитиръне
  • компруметиране
  • компруметиръне
  • компрумитиране
  • компрумитиръне
  • кумпрометиране
  • кумпрометиръне
  • кумпромитиране
  • кумпромитиръне
  • кумпруметиране
  • кумпруметиръне
  • кумпрумитиране
  • кумпрумитиръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-п-ро-ме-ти-ра-не
членувано ком-п-ро-ме-ти-ра-не-то
мн.ч. ком-п-ро-ме-ти-ра-ния
членувано ком-п-ро-ме-ти-ра-ни-я-та