компромат

Речник на българския език

компрома̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. компрома̀ти, (два) компрома̀та, м. Измислена, инсценирана или действителна вина, обикн. на политическа или ръководна фигура, разкрита и разпространявана с цел да го компрометира. Измислям компромати. Пускам компромат.

Грешни изписвания (3)

  • компрумат
  • кумпромат
  • кумпрумат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-п-ро-мат
непълен член ком-п-ро-ма-та
пълен член ком-п-ро-ма-тът
мн.ч. ком-п-ро-ма-ти
членувано ком-п-ро-ма-ти-те
бройна форма ком-п-ро-ма-та
звателна форма