компот

Речник на българския език

компо̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. компо̀ти, (два) компо̀та, м. Плодове, сварени с вода и захар, в консервирано или прясно състояние. Варя компот.

Грешни изписвания (1)

  • кумпот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-пот
непълен член ком-по-та
пълен член ком-по-тът
мн.ч. ком-по-ти
членувано ком-по-ти-те
бройна форма ком-по-та
звателна форма