компост

Речник на българския език

компо̀ст съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

При компостирането се получава хумусоподобен материал, наречен компост.
вж. компостиране

Грешни изписвания (1)

  • кумпост

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-пост
непълен член ком-пос-та
пълен член ком-пос-тът
мн.ч. ком-пос-ти
членувано ком-пос-ти-те
бройна форма ком-пос-та
звателна форма