компонента

Речник на българския език

1. компонѐнта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • компонентъ
  • компунента
  • компунентъ
  • кумпонента
  • кумпонентъ
  • кумпунента
  • кумпунентъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-по-нен-та
членувано ком-по-нен-та-та
мн.ч. ком-по-нен-ти
членувано ком-по-нен-ти-те
звателна форма

2. компонента — ед. ч. непълен член

компонента е производна форма на компонент (ед. ч. непълен член).

3. компонента — бройна форма

компонента е производна форма на компонент (бройна форма).