композит

Речник на българския език

композит съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-по-зит
непълен член ком-по-зи-та
пълен член ком-по-зи-тът
мн.ч. ком-по-зи-ти
членувано ком-по-зи-ти-те
бройна форма ком-по-зи-та
звателна форма