комплектуване

Речник на българския език

комплекту̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • комплектувани
  • комплектувъне
  • комплектувъни
  • компликтуване
  • компликтувани
  • компликтувъне
  • компликтувъни
  • кумплектуване
  • кумплектувани
  • кумплектувъне
  • кумплектувъни
  • кумпликтуване
  • кумпликтувани
  • кумпликтувъне
  • кумпликтувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-п-лек-ту-ва-не
членувано ком-п-лек-ту-ва-не-то
мн.ч. ком-п-лек-ту-ва-ния
членувано ком-п-лек-ту-ва-ни-я-та