комплектовка

Речник на българския език

комплектовка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • комплектофка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-п-лек-тов-ка
членувано ком-п-лек-тов-ка-та
мн.ч. ком-п-лек-тов-ки
членувано ком-п-лек-тов-ки-те
звателна форма