компирче

Речник на българския език

компирче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-пир-че
членувано ком-пир-че-то
мн.ч. ком-пир-че-та
членувано ком-пир-че-та-та