комоцио

Речник на българския език

комоцио съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-мо-цио
членувано ко-мо-ци-о-то
мн.ч. ко-мо-ци-о-та
членувано ко-мо-ци-о-та-та