коминче

Речник на българския език

комѝнче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. комѝн

Грешни изписвания (3)

  • коминчи
  • куминче
  • куминчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-мин-че
членувано ко-мин-че-то
мн.ч. ко-мин-че-та
членувано ко-мин-че-та-та