комета

Речник на българския език

комѐта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. комѐти, ж.
1. Спец. В астрономията — небесно тяло с вид на мъгляво светещо петно с опашка; опашата звезда. Появата на комета се смята за знамение.
2. Бързоходен кораб с аеродинамична форма, с който се превозват пътници между селищата по крайбрежието.

Грешни изписвания (3)

  • кометъ
  • кумета
  • куметъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ме-та
членувано ко-ме-та-та
мн.ч. ко-ме-ти
членувано ко-ме-ти-те
звателна форма